Това е онази мисъл, която търсиш, за да се хванеш за нея като удавник за сламка. Онази, която да ти помогне да виждаш красотата на изгрева и залеза отново. Онази, която да ти даде надежда, че идват по-добри дни. Защото лошите дни не са вечни. Онази мисъл, която е известна на всички, но някак си неосъзната. Осъзнаваме я само когато я видим пред очите си. Един ден ми се случи да я осъзная без да я виждам, ей така, като прозрение. В този момент прегърнах децата си силно и изпитах такъв ентусиазъм и порив да се наслъждавам на чудото наречено живот. А точно преди минути бях на вълната на монотонното ми ежедневие. Поне такова го чувствах секунди преди прозрението. Това прозрение ми донесе благодарност.
Тази мисъл ми помага да минавам през всякакъв труден период. Естествено, че когато нещата не са такива, каквито на нас ни се иска, не е никак лесно да продължиш с усмивка. Но точно в трудни моменти се открояват 2 типа хора. Tези които се свиват в ъгъла, самосъжаляват се, страдат дълго и нямат намерение скоро да напуснат обвивката на жертава. Другите са тези, които страдат, но търсят начин да се измъкнат и да продължат въпреки това. Те се опитват да „влезнат в релси“ по-бързо. За вторите пиша тези редове.
Това което ми помага, когато се чувствам зле, е познатата мисъл, че няма да излезна жива от този живот и това е единственото сигурно нещо в него.
Възможно ли е да си щастлив?
Премахни психологическите травмите
И когато се чувствам на дъното, си повтарям тази мисъл, за да се хвана за нея, така че да не губя време в самосъжаление, самообвинение, тъга. Помага ми да се задействам, за да премина през този гаден период по-бързо и по-леко. Както са казали „животът е само миг“, ами като е толкова кратък този живот, защо пък да го живея на дъното.
Защото това което ти се случва сега, няма да има никакво значение след една година, следователно и ти няма да си толкова афектиран. Така, че не взимай живота на сериозно, защото жив от него няма да излезеш.
Ако имаш нужда от повече помощ посети събитията ни.